Липите ме влудяват с аромат
от светлите си, бухнали къдрици.
Аз вдишвам те, издишвам, чуден свят!
Приспивам те в гнездо на малка птица.
Сто хиляди светулки някой пръсна
над речната алея. Онемях.
Най-ярката в душата ми възкръсна,
фенерчето ѝ лумна. Отлетя.
И тихото прелива. Много тихо
изпълва зейналата глъбина,
в която Бог отглежда тъжни стихове,
звезди, светулки, вечната луна. ...