Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове.
И няма връщане.Обратно
са мъртвите ти светове,
които вече не са заплаха.
Не се обръщай! Какво било,
едва ли пак ще се повтори:
едно момче от някакво село
все още за любовта си спори...
Върви, защото твоята съдба
кръстосва радости с неволи.
Нима ще можеш я разбра,
когато тя за теб се моли?
© Стойчо Станев Всички права запазени
Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за хубави творчески дни!