Светът не е жесток, не е коварен -
той просто се отказа от мечти!
Продаде най-последния си залък
за суета, илюзии, сплетни.
Усмихна се насила, сложи маска,
и тръгна да върви недоразбрал,
че във живота вече плащаш такса
за всеки път, когато си живял.
Че няма вяра в искрените чувства,
че изкривени са везните от лъжи.
Един е смел открито да напсува,
а друг зад теб с усмивка гроб крои.
Не му е лесно на света да бъде
един такъв... бленуван и мечтан.
Задъхва се да влачи вечно кръста
и всеки данък да изплаща сам.
Светът не е жесток, не ни е смазал -
той просто се отказа да върви!
Остави ни в ръцете неизказани
безкрайни истини.. И две очи!
© Йордан Всички права запазени