По филма „Свободноизбираем предмет“

Светът е странна холограма

от минали и бъдещи събития.

хората даряваща с познания

в природното величие укрити.

„Утре“ не е по-важно от „Днес“,

„Вчера“ е отдавна без значение.

На спомени в безкрайния лес

търсим от болката спасение.

Всеки Коледа не заслужава

макар само да е вършил добро.

Той късно за това узнава,

заиграл предсмъртното хоро.

Забравили са хората край него,

че и той е като тях човек.

Приели го за свой придатък,

задължен да служи им навек.

Навярно сам си е виновен.

Добрини да сееш е съдба

без отплата да очакваш –

тъй превръщаш в по-красив света.

Странникъг в миг прозрение,

прикован към белотата на листа,

споделя без причина откровения

за обич... отдолу... „под черта“.

Светът е вечна холограма

на видимо-невидими неща

в рамката „Комедии и драми“,

скована от човешки същества.