Jun 7, 2020, 6:01 PM

Светът е вечна холограма

  Poetry » Other
1.6K 0 0

 

По филма „Свободноизбираем предмет“

 

Светът е странна холограма

от минали и бъдещи събития.

хората даряваща с познания

в природното величие укрити.

 

„Утре“ не е по-важно от „Днес“,

„Вчера“ е отдавна без значение.

На спомени в безкрайния лес

търсим от болката спасение.

 

Всеки Коледа не заслужава

макар само да е вършил добро.

Той късно за това узнава,

заиграл предсмъртното хоро.

 

Забравили са хората край него,

че и той е като тях човек.

Приели го за свой придатък,

задължен да служи им навек.

 

Навярно сам си е виновен.

Добрини да сееш е съдба

без отплата да очакваш –

тъй превръщаш в по-красив света.

 

Странникъг в миг прозрение,

прикован към белотата на листа,

споделя без причина откровения

за обич... отдолу... „под черта“.

 

Светът е вечна холограма

на видимо-невидими неща

в рамката „Комедии и драми“,

скована от човешки същества.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...