Светът е за двама
Светът е за двама.
Търсят се сред мрак и светлина.
Пълзят оплетени в паяжини.
Бухал неодобрително им кима с глава.
Минават години.
Попарени от житейски слани,
покрити отгоре до долу с рани,
мислейки се за победени-
срещат най-топлите очи.
Сърцето плаче.
Не е късно!
Светът е за двама.
На старини е най-голямата драма,
ако нямаш едно любящо сърце,
като перце се носиш безшумно....,
а следа просто няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
