5.01.2015 г., 10:37  

Светът на поетите

620 0 1

След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари,
злобни кучета,
системи за локация,
подслушвана,
във бялата си стая
изолирана)
внезапно се оказва
сред Вселената
и тръгва да се скита,
ненамерила
свободната си воля
и забравила
първичната си истинност
и мисия.
Завръщането ѝ
оказва се болезнено
и някак неизбежно
контролирано.

 

Душите на поетите
оставят
вратите си по принцип
незаключени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...