5.01.2015 г., 10:37  

Светът на поетите

621 0 1

След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари,
злобни кучета,
системи за локация,
подслушвана,
във бялата си стая
изолирана)
внезапно се оказва
сред Вселената
и тръгва да се скита,
ненамерила
свободната си воля
и забравила
първичната си истинност
и мисия.
Завръщането ѝ
оказва се болезнено
и някак неизбежно
контролирано.

 

Душите на поетите
оставят
вратите си по принцип
незаключени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...