Jan 5, 2015, 10:37 AM  

Светът на поетите

  Poetry » Other
624 0 1

След взрив
вратите и прозорците - избити
и лудата душа
(със девет ключа,
дебели катинари,
злобни кучета,
системи за локация,
подслушвана,
във бялата си стая
изолирана)
внезапно се оказва
сред Вселената
и тръгва да се скита,
ненамерила
свободната си воля
и забравила
първичната си истинност
и мисия.
Завръщането ѝ
оказва се болезнено
и някак неизбежно
контролирано.

 

Душите на поетите
оставят
вратите си по принцип
незаключени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...