Светът не е бял, нито чер
Ситня още след теб, а не чакам
да обърнеш към мен своя взор.
Излиняла, без трепет разбирам,
че светът не е бял, нито чер.
Щом до дъно изпия горчилка
и пропъдя деня да си иде,
ми остава обиколка от болка,
щом самотното в мен се развие.
И в сумрака на мислите търся
пламък, ако може дори и искра,
или просто светулка да свия
във дланта си, да не бъда сама.
И сред сипеи търся пролука,
а през угари диря жарта,
за да стигна отново светлика
във очите със цветна дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени