Светът не е бял, нито чер
Ситня още след теб, а не чакам
да обърнеш към мен своя взор.
Излиняла, без трепет разбирам,
че светът не е бял, нито чер.
Щом до дъно изпия горчилка
и пропъдя деня да си иде,
ми остава обиколка от болка,
щом самотното в мен се развие.
И в сумрака на мислите търся
пламък, ако може дори и искра,
или просто светулка да свия
във дланта си, да не бъда сама.
И сред сипеи търся пролука,
а през угари диря жарта,
за да стигна отново светлика
във очите със цветна дъга.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
