13.11.2012 г., 13:04 ч.

Светът неистово тежи 

  Поезия » Друга
908 0 8

Светът неистово тежи

 

 

Светът неистово тежи

на раменете, свили се от болка - 

от работа, от грижи и лъжи

във лабиринт - напразни обиколки...

 

А истината пари и мори

нозете ни, износили срама си - 

от дързост, търсене и от мечти,

и падаме, и губим младостта си...

 

Пак влачим се към утрешните дни

със къс олово във сърцето - 

тежи, тежи, и бавно ни топи

убийственият мрак на битието...

 

Пак страшно се усмихват две очи

и ни пробождат, и ни късат на парчета,

не се кодират честност, добрини - 

и пак сме излинели досиета...

 

Подписваме творбите със сълзи,

с туптяща гръд за по-добро начало,

и мисъл светла ни теши - 

че любим... че в душите ни е бяло...

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??