Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки...
А истината пари и мори
нозете ни, износили срама си -
от дързост, търсене и от мечти,
и падаме, и губим младостта си...
Пак влачим се към утрешните дни
със къс олово във сърцето -
тежи, тежи, и бавно ни топи
убийственият мрак на битието...
Пак страшно се усмихват две очи
и ни пробождат, и ни късат на парчета,
не се кодират честност, добрини -
и пак сме излинели досиета...
Подписваме творбите със сълзи,
с туптяща гръд за по-добро начало,
и мисъл светла ни теши -
че любим... че в душите ни е бяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
