Nov 13, 2012, 1:04 PM

Светът неистово тежи

  Poetry » Other
1.3K 0 8

Светът неистово тежи

 

 

Светът неистово тежи

на раменете, свили се от болка - 

от работа, от грижи и лъжи

във лабиринт - напразни обиколки...

 

А истината пари и мори

нозете ни, износили срама си - 

от дързост, търсене и от мечти,

и падаме, и губим младостта си...

 

Пак влачим се към утрешните дни

със къс олово във сърцето - 

тежи, тежи, и бавно ни топи

убийственият мрак на битието...

 

Пак страшно се усмихват две очи

и ни пробождат, и ни късат на парчета,

не се кодират честност, добрини - 

и пак сме излинели досиета...

 

Подписваме творбите със сълзи,

с туптяща гръд за по-добро начало,

и мисъл светла ни теши - 

че любим... че в душите ни е бяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...