Nov 13, 2012, 1:04 PM

Светът неистово тежи

  Poetry » Other
1.3K 0 8

Светът неистово тежи

 

 

Светът неистово тежи

на раменете, свили се от болка - 

от работа, от грижи и лъжи

във лабиринт - напразни обиколки...

 

А истината пари и мори

нозете ни, износили срама си - 

от дързост, търсене и от мечти,

и падаме, и губим младостта си...

 

Пак влачим се към утрешните дни

със къс олово във сърцето - 

тежи, тежи, и бавно ни топи

убийственият мрак на битието...

 

Пак страшно се усмихват две очи

и ни пробождат, и ни късат на парчета,

не се кодират честност, добрини - 

и пак сме излинели досиета...

 

Подписваме творбите със сълзи,

с туптяща гръд за по-добро начало,

и мисъл светла ни теши - 

че любим... че в душите ни е бяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...