Nov 13, 2012, 1:04 PM

Светът неистово тежи

  Poetry » Other
1.3K 0 8

Светът неистово тежи

 

 

Светът неистово тежи

на раменете, свили се от болка - 

от работа, от грижи и лъжи

във лабиринт - напразни обиколки...

 

А истината пари и мори

нозете ни, износили срама си - 

от дързост, търсене и от мечти,

и падаме, и губим младостта си...

 

Пак влачим се към утрешните дни

със къс олово във сърцето - 

тежи, тежи, и бавно ни топи

убийственият мрак на битието...

 

Пак страшно се усмихват две очи

и ни пробождат, и ни късат на парчета,

не се кодират честност, добрини - 

и пак сме излинели досиета...

 

Подписваме творбите със сълзи,

с туптяща гръд за по-добро начало,

и мисъл светла ни теши - 

че любим... че в душите ни е бяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...