Светът се сви
***
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
***
Светът се сви –
като главичка на карфица.
Като прободена с карфица пеперуда
потръпвам с шарените си крила…
Кому ли са потребни –
остатъци от красота,
илюзии за чистота,
стремежи към победа
на разума и любовта?..
Смален,
невидим,
непотребен –
животът ни не е готов за днес.
Парализирани
не можем да преглътнем
и тази порция от стрес…
Гърлата ни са свити –
ни глас,
ни вопъл, ни протест.
Прегръщаме си коленете
и свиваме главите между тях…
Опитваме да пропълзим
между грамадите от смрад и ужас,
които се изливат
от информационните фунии,
кроят и прогнозират,
клонират се,
мутират,
разпръсват се
и като спори
разлитат се
във хиляди посоки
и като вируси
се впиват във всяка клетка на ума,
множат се в нея,
експлодират,
отравят ни кръвта,
заливат ни,
и давят,
и душат…
Съвсем реално удушени,
без съвест и лишени
от всяка капка честност
вървим –
стотици хиляди човеци…
Опитваме да продължим,
по навик, безутешни –
да съхраним
остатъците от човечност.
Мълчим.
Мълча.
Залепнала от ужас –
не съм прободена с карфица пеперуда.
Гъсенично петно –
но не следа от път;
размазаната плът
съм.
март 2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
