***

в замръзнала локва

войнишки ботуш –

лицето на войната

***

Светът се сви –

като главичка на карфица.

Като прободена с карфица пеперуда

потръпвам с шарените си крила…

Кому ли са потребни –

остатъци от красота,

илюзии за чистота,

стремежи към победа

на разума и любовта?..

Смален,

невидим,

непотребен –

животът ни не е готов за днес.

Парализирани

не можем да преглътнем

и тази порция от стрес…

Гърлата ни са свити –

ни глас,

ни вопъл, ни протест.

Прегръщаме си коленете

и свиваме главите между тях…

Опитваме да пропълзим

между грамадите от смрад и ужас,

които се изливат

от информационните фунии,

кроят и прогнозират,

клонират се,

мутират,

разпръсват се

и като спори

разлитат се

във хиляди посоки

и като вируси

се впиват във всяка клетка на ума,

множат се в нея,

експлодират,

отравят ни кръвта,

заливат ни,

и давят,

и душат…

Съвсем реално удушени,

без съвест и лишени

от всяка капка честност

вървим –

стотици хиляди човеци…

Опитваме да продължим,

по навик, безутешни –

да съхраним

остатъците от човечност.

Мълчим.

Мълча.

Залепнала от ужас –

не съм прободена с карфица пеперуда.

Гъсенично петно –

но не следа от път;

размазаната плът

съм.

март 2022