Светът умира
Светът е безразличен към живота.
Ако животът силата е на доброто,
то в днешно време вече няма днешност,
а само вчерашност. И тя крещи:
Светът умира.
Когато от доброто силата извира
все тази злъчност, дето дебне всеки,
отрова в извора изсипва.
И с злото заразява и навеки шепне:
Светът умира.
И тази злъчност е за нашето линеене причина.
И тази злоба тъй гнети ни, че не можем да живеем.
Защото тя е следствие от нисък интелект.
И вика тя от урвата от век на век:
Светът умира.
И Бог да слезе на Земята не мож
измие ни вината.
Той слезъл би при същества разбрани,
а не от кол и въже дет що има там събрани.
И таз вина не може никой да изтрие
ако и да се чувстваме виновни ние,
че светът умира.
Най-близо сме сега до залеза на този свят.
В последните ни дни живота ни е най-богат.
Но по-богат е той на скърби, на страдания.
И защо протягаме ръка за разкаяние?
Ридае в отговор всемира:
Светът умира.
Ако сме живи още, то при нас би слезъл Бог.
Но животът никога не е бил по-жесток.
И навек обречен на ридания.
И в утрото на вчерашния ден
един единствен вик от нас извира:
Светът умира...
Щом в света за добротата място няма,
то нашия живот е пагубна измама.
Всеки само себе си интересува.
И поглед няма за онези, що гладуват.
Егоизмът зад фалшива доброта прикрива.
Но не вижда, че заради това
светът умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
