Светът умира
Светът е безразличен към живота.
Ако животът силата е на доброто,
то в днешно време вече няма днешност,
а само вчерашност. И тя крещи:
Светът умира.
Когато от доброто силата извира
все тази злъчност, дето дебне всеки,
отрова в извора изсипва.
И с злото заразява и навеки шепне:
Светът умира.
И тази злъчност е за нашето линеене причина.
И тази злоба тъй гнети ни, че не можем да живеем.
Защото тя е следствие от нисък интелект.
И вика тя от урвата от век на век:
Светът умира.
И Бог да слезе на Земята не мож
измие ни вината.
Той слезъл би при същества разбрани,
а не от кол и въже дет що има там събрани.
И таз вина не може никой да изтрие
ако и да се чувстваме виновни ние,
че светът умира.
Най-близо сме сега до залеза на този свят.
В последните ни дни живота ни е най-богат.
Но по-богат е той на скърби, на страдания.
И защо протягаме ръка за разкаяние?
Ридае в отговор всемира:
Светът умира.
Ако сме живи още, то при нас би слезъл Бог.
Но животът никога не е бил по-жесток.
И навек обречен на ридания.
И в утрото на вчерашния ден
един единствен вик от нас извира:
Светът умира...
Щом в света за добротата място няма,
то нашия живот е пагубна измама.
Всеки само себе си интересува.
И поглед няма за онези, що гладуват.
Егоизмът зад фалшива доброта прикрива.
Но не вижда, че заради това
светът умира.
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
