31.03.2012 г., 19:23 ч.

Свикнах 

  Поезия » Любовна
470 0 6

Как свикнах да живея без любов...

да мисля, че Бог тъй ме е орисал.

И да не търся, да не чакам благослов.

„Обичам” да е еретична мисъл.

 

Да се целувам с образи насън,

наяве самотата да пирува.

И залезът да ме прегръща вън,

с тъгата ми красиво да флиртува.

 

Да си забравя всичките мечти,

надеждите в зародиш да убия.

Да спра да бъда себе си почти,

зад хиляди завеси да се скрия.

 

Да, свикнах да живея без любов,

през сълзи, със вина несподелена.

Светът ми да  е  все затвор суров,

и  да умирам, без да съм  родена.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??