Свикнах
Как свикнах да живея без любов...
да мисля, че Бог тъй ме е орисал.
И да не търся, да не чакам благослов.
„Обичам” да е еретична мисъл.
Да се целувам с образи насън,
наяве самотата да пирува.
И залезът да ме прегръща вън,
с тъгата ми красиво да флиртува.
Да си забравя всичките мечти,
надеждите в зародиш да убия.
Да спра да бъда себе си почти,
зад хиляди завеси да се скрия.
Да, свикнах да живея без любов,
през сълзи, със вина несподелена.
Светът ми да е все затвор суров,
и да умирам, без да съм родена.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
