laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Mar 31, 2012, 7:23 PM

Свикнах 

  Poetry » Love
471 0 6

Как свикнах да живея без любов...

да мисля, че Бог тъй ме е орисал.

И да не търся, да не чакам благослов.

„Обичам” да е еретична мисъл.

 

Да се целувам с образи насън,

наяве самотата да пирува.

И залезът да ме прегръща вън,

с тъгата ми красиво да флиртува.

 

Да си забравя всичките мечти,

надеждите в зародиш да убия.

Да спра да бъда себе си почти,

зад хиляди завеси да се скрия.

 

Да, свикнах да живея без любов,

през сълзи, със вина несподелена.

Светът ми да  е  все затвор суров,

и  да умирам, без да съм  родена.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??