Свикнахме
Затръшвам вратата опитно.
Все още го мога.
Не следва потоп.
Ама няма и огън.
Няма взаимност любовна,
нито целувки горещи.
Върти ни житейската проза.
За ласки не се и сещаме.
Денем - хомота надянали -
проблемите борим неистово.
Битовизмът в капана си хвана ни -
сметки и разходи... Друго - нищо.
Любовното време го няма,
старите трепети - никакви.
Споменът само - измамно -
уж ни държи. А и свикнахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
