Jul 9, 2008, 11:57 AM

Свикнахме

  Poetry
969 0 22


Затръшвам вратата опитно.
Все още го мога.
Не следва потоп.
Ама няма и огън.
Няма взаимност любовна,
нито целувки горещи.
Върти ни житейската проза.
За ласки не се и сещаме.
Денем - хомота надянали -
проблемите борим неистово.
Битовизмът в капана  си хвана ни -
сметки и разходи... Друго - нищо.
Любовното време го няма,
старите трепети - никакви.
Споменът само - измамно -
уж ни държи. А и свикнахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....