Jul 9, 2008, 11:57 AM

Свикнахме

  Poetry
972 0 22


Затръшвам вратата опитно.
Все още го мога.
Не следва потоп.
Ама няма и огън.
Няма взаимност любовна,
нито целувки горещи.
Върти ни житейската проза.
За ласки не се и сещаме.
Денем - хомота надянали -
проблемите борим неистово.
Битовизмът в капана  си хвана ни -
сметки и разходи... Друго - нищо.
Любовното време го няма,
старите трепети - никакви.
Споменът само - измамно -
уж ни държи. А и свикнахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...