Когато бях прасенце,
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна
от сутрин, та до здрач,
с охота неуморна
щръклях и ритах мач.
А после нежно мама,
голямата свиня,
ме гушкаше и двама
потъвахме в съня.
Така си и пораснах –
щастлив левент шопар –
и с фигура прекрасна,
и сeксапил, и с чар...
Сега очаквам, Боже,
върха щастлив за мен –
да си ми теглят ножа
на твоя Ден рожден.
© Борко Бърборко Всички права запазени