Когато бях прасенце,
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна
от сутрин, та до здрач,
с охота неуморна
щръклях и ритах мач.
А после нежно мама,
голямата свиня,
ме гушкаше и двама
потъвахме в съня.
Така си и пораснах –
щастлив левент шопар –
и с фигура прекрасна,
и сeксапил, и с чар...
Сега очаквам, Боже,
върха щастлив за мен –
да си ми теглят ножа
на твоя Ден рожден.
© Борко Бърборко All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
