Свита на кълбо
Свита на кълбо,
побираща се в дланта ми,
трепереше и последната ти мечта!
Изоставена, незнаеща къде е
и какво да прави сама,
съдбата ти скиташе безпътна!
Пламнали, превиващи се от болка,
надеждите ти търсеха опора,
търсеха помощ - теб!
Потънал във всяка твоя лъжа,
животът ти се бореше с последни сили
за теб, за себе си, а имаше ли смисъл?!
Свита на кълбо,
побираща се в дланта ми,
трепереше и последната ти мечта.
А ти къде си, за да я изживееш,
за да я спасиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някога Някъде Всички права запазени
