azure_f (Някога Някъде)
23 29
7.08.2007 г., 16:18 ч.

Свита на кълбо 

  Поезия
1149 0 3
 

Свита на кълбо,

побираща се в дланта ми,

трепереше и последната ти мечта!

Изоставена, незнаеща къде е

и какво да прави сама,

съдбата ти скиташе безпътна!

Пламнали, превиващи се от болка,

надеждите ти търсеха опора,

търсеха помощ - теб!

Потънал във всяка твоя лъжа,

животът ти се бореше с последни сили

за теб, за себе си, а имаше ли смисъл?!

Свита на кълбо,

побираща се в дланта ми,

трепереше и последната ти мечта.

А ти къде си, за да я изживееш,

за да я спасиш...  

© Някога Някъде Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да и така звучи добре.Хубаво предложение и идея!
  • Много е хубаво и умно написано.
    Имам едно малко предложенийце за корекция, ако позволиш "...трепереше и последната твоя мечта! Изоставена, незнаеща къде е и какво да прави сама, съдбата ти се разиграваше в губеща игра!"
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??