azure_f (Някога Някъде)
23 29
Aug 7, 2007, 4:18 PM

Свита на кълбо 

  Poetry
1023 0 3
 

Свита на кълбо,

побираща се в дланта ми,

трепереше и последната ти мечта!

Изоставена, незнаеща къде е

и какво да прави сама,

съдбата ти скиташе безпътна!

Пламнали, превиващи се от болка,

надеждите ти търсеха опора,

търсеха помощ - теб!

Потънал във всяка твоя лъжа,

животът ти се бореше с последни сили

за теб, за себе си, а имаше ли смисъл?!

Свита на кълбо,

побираща се в дланта ми,

трепереше и последната ти мечта.

А ти къде си, за да я изживееш,

за да я спасиш...  

© Някога Някъде All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да и така звучи добре.Хубаво предложение и идея!
  • Много е хубаво и умно написано.
    Имам едно малко предложенийце за корекция, ако позволиш "...трепереше и последната твоя мечта! Изоставена, незнаеща къде е и какво да прави сама, съдбата ти се разиграваше в губеща игра!"
  • Хубаво!
Random works
: ??:??