Стоя и гледам синьото небе,

мисля и си казвам "бре".

Всичко приключи

И пак за себе си помисли.

Докога така?

Аз отдавна пуснах байрака,

Показах ти своята душа,

а ти заби своята стрела

в ожуленото ми сърце,

но казах си така не може повече.

И пак...

Ще се боря сама,

и ще гледам чудноватите небеса.

Ще се грижа за онова,

което ти остави с лекота.

Махнах ръждясали окови,

и ще вървя по стоманени мостови.

Ще плувам в бистра вода,

вода от свобода.