Свободен
Мисълта ми рее се свободна
в облаците, из лазурното небе.
И всичко, що във мен се ражда,
процъфтява в тези редове.
Странно лек съм, сякаш окрилен!
Виждам вече цветове безчет.
Проясненият ми взор е устремен
все нагоре, все напред!
Дишам! Не е ли прекрасно?!
Научих си житейските уроци...
Мразих, а сега обичам страстно,
забравих за човешките пороци…
А онова сърце от камък
е сега далечен спомен.
В очите със нестихващ пламък
днес наричам се свободен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
