Мисълта ми рее се свободна
в облаците, из лазурното небе.
И всичко, що във мен се ражда,
процъфтява в тези редове.
Странно лек съм, сякаш окрилен!
Виждам вече цветове безчет.
Проясненият ми взор е устремен
все нагоре, все напред!
Дишам! Не е ли прекрасно?!
Научих си житейските уроци...
Мразих, а сега обичам страстно,
забравих за човешките пороци…
А онова сърце от камък
е сега далечен спомен.
В очите със нестихващ пламък
днес наричам се свободен!
© Александър All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
