24.09.2010 г., 21:44

Свободен

584 0 0

Препуснал по света просторен,
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.

 

Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони,
да дири смърт сред вечността.

 


Нима бе ангел, паднал сред разруха?
Или душата му сред нищото не чуха?
Препускаща в галоп в нощта.

 

Да прекоси полетата сред здрача,
препятствия невидими прескача,
по билото да рухне в утринта.

 


Щом ангел бе, то трябваше да падне първи.
И в дирите на неговите кърви
от ужаса да се роди тъга.

 

Красивото във мрака да загине
и споменът за него да изстине
във паметник, по-бял и от снега.

 


Замръзнал в вековете сред затвора,
сковал милионите свободни хора,
в безмълвие намерил свобода.

 

Препуска пак сред здрачните простори,
без дъх, без отдих в сенчести обори,
намерил щастие в прощаване с света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...