Препуснал по света просторен,
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.
Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони,
да дири смърт сред вечността.
Нима бе ангел, паднал сред разруха?
Или душата му сред нищото не чуха?
Препускаща в галоп в нощта.
Да прекоси полетата сред здрача,
препятствия невидими прескача,
по билото да рухне в утринта. ...