Sep 24, 2010, 9:44 PM

Свободен 

  Poetry
391 0 0

Препуснал по света просторен,
на тялото си роб - затворен,
летеше вихрогон в нощта.

 

Трева копитото отрони,
прекърши рухналите клони,
да дири смърт сред вечността.

 


Нима бе ангел, паднал сред разруха?
Или душата му сред нищото не чуха?
Препускаща в галоп в нощта.

 

Да прекоси полетата сред здрача,
препятствия невидими прескача,
по билото да рухне в утринта.

 


Щом ангел бе, то трябваше да падне първи.
И в дирите на неговите кърви
от ужаса да се роди тъга.

 

Красивото във мрака да загине
и споменът за него да изстине
във паметник, по-бял и от снега.

 


Замръзнал в вековете сред затвора,
сковал милионите свободни хора,
в безмълвие намерил свобода.

 

Препуска пак сред здрачните простори,
без дъх, без отдих в сенчести обори,
намерил щастие в прощаване с света!

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??