10.04.2020 г., 9:10

Свободен съм дори под карантина

725 5 12

Под карантина съм,

но пак творя свободно!

Живея в собствен сън, 

макар... вътреутробно*...

 

На мисълта си нямам маска, 

моливът ми е без кондом, 

и времето ми не отмерва пясъкът

в часовника на моя дом. 

 

От вируса по-страшен е ковчегът

на паниката, на мозъците във окови, 

на слепотата вътрешна в човека, 

на лъжите, сеещи сред нас отрови!

 

От блатото излизат пак "пророците",

крещят за ужаси, за Страшен съд и грях... 

Така и котката владее над мишоците –

не толкова със нокти... а със страх... 

 

Отказвам да съм сиво същество, 

свободен съм дори под карантина!

Не се отказвам сам от сивото си вещество, 

и казвам ви сега и туй ще мине!

 

Но ако позволим след тази криза

нашийник да ни сложат за "добро",

правата ни да ограничат със виза, 

то вирусът... е мъничкото зло!...

 

Разбрахте ли ме или бях неясен?

Това остава си за вас проблем!

Но заявявам ясно – няма начин

свободата ми... да бъде в плен!

 


вътреутробно – в утробата, казано в смисъл, в своя дом. 

 

09.04.2020.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доколко съм поет, Олга, е отделна тема, но наистина, както си усетила, творбата ми е подчинена идейно на посланието за свободата.
    Благодаря ти за този повече от прекрасен коментар.
  • "На мисълта си нямам маска" - Още в началото с тази образност поетът изразява свободата си за изказ. С цялото стихотворение той заявява своята гражданска позиция. Добре написано с умерена емоция в декларативен стил. А края - " заявявам ясно-няма начин, свободата ми да бъде в плен" Начало и край подчинени на една цел. Поздравления, Георги!
  • Благодаря за проявената загриженост.
  • Това може само да ме радва. Твоята безопасност, ми е мисълта
  • Хъм, явно моя грешка в тълкуването.
    А на другото място... Не се хваля, но жените там с мен си забравят името, тъй че, както и да ги кръщавам, все е вярно.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...