Под карантина съм,
но пак творя свободно!
Живея в собствен сън,
макар... вътреутробно*...
На мисълта си нямам маска,
моливът ми е без кондом,
и времето ми не отмерва пясъкът
в часовника на моя дом.
От вируса по-страшен е ковчегът
на паниката, на мозъците във окови,
на слепотата вътрешна в човека,
на лъжите, сеещи сред нас отрови!
От блатото излизат пак "пророците",
крещят за ужаси, за Страшен съд и грях...
Така и котката владее над мишоците –
не толкова със нокти... а със страх...
Отказвам да съм сиво същество,
свободен съм дори под карантина!
Не се отказвам сам от сивото си вещество,
и казвам ви сега и туй ще мине!
Но ако позволим след тази криза
нашийник да ни сложат за "добро",
правата ни да ограничат със виза,
то вирусът... е мъничкото зло!...
Разбрахте ли ме или бях неясен?
Това остава си за вас проблем!
Но заявявам ясно – няма начин
свободата ми... да бъде в плен!
вътреутробно – в утробата, казано в смисъл, в своя дом.
09.04.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Благодаря ти за този повече от прекрасен коментар.