Събудих се със страшната мисъл,
че днес сме щастливи, а утре ни няма.
Защо да живея живот без смисъл,
една безцелна игра разпиляна.
Бях робиня на себе си,
чувствителността е моят тежък грях.
Бях коварна със себе си,
толкова жестока с другите бях!
Крих се под маски безброй,
лъжи, лицемерие - мисля, че всичко видях.
Опитах, познах, научих се - стой!
Опитвах, жестоко грешах.
Лошите хора моите грешки,
знам, че никога няма да опростят.
Пиша за себе си, чувствам се свободна.
Замислят ли се другите дали и те не грешат?
Била съм неверна, безгрижна, дори и лъжовна.
Била съм безкрайно наивна и докрай унизена.
Но била съм крайно обичана и грижовна,
била съм високо, била съм снизена.
Спрях да мисля за прошката от всички,
имам всичко, не липсват врагове.
Стените чуват лошите думи и като птички
прелитат бързо злобните стонове.
Днес се опитвам да бъда добра,
достатъчно лоши бяха със мен,
имам всичко, защото имам свобода...
и красив е всеки мой ден.
© Миряна Венелинова Всички права запазени