28.09.2019 г., 21:49

Свободна да се губи

615 4 4

Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.

 

Звездните палитри - чародейки,
бъдеще на грешника рисуват.
Седнал на измокрената пейка,
праведният минало сънува.

 

Сянката ми нов живот живее
някъде, свободна да се губи.
Тази есен може да успее
двойника си с нещо да учуди,
само че гласът  й не достига.
Лунната соната ще избяга.

 

Голи клони вятър луд повдига, 
взимайки ни в танца си със саби.

 

 

 

https://m.youtube.com/watch?feature=share&v=SCtQEco3hT8

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели! Слънчев поетичен ден да имате!
  • "...Сянката ми нов живот живее
    някъде, свободна да се губи.
    Тази есен може да успее
    двойника си с нещо да учуди..."
    Харесах!...
  • Есенна соната...
    Защо не? 🙂
  • Носталгична 🌒!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...