28 сент. 2019 г., 21:49

Свободна да се губи

621 4 4

Тръгва светлината наобратно,
цялата земя ще се пречисти.
Есенна е лунната соната.
Сякаш есента я е измислила.

 

Звездните палитри - чародейки,
бъдеще на грешника рисуват.
Седнал на измокрената пейка,
праведният минало сънува.

 

Сянката ми нов живот живее
някъде, свободна да се губи.
Тази есен може да успее
двойника си с нещо да учуди,
само че гласът  й не достига.
Лунната соната ще избяга.

 

Голи клони вятър луд повдига, 
взимайки ни в танца си със саби.

 

 

 

https://m.youtube.com/watch?feature=share&v=SCtQEco3hT8

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели! Слънчев поетичен ден да имате!
  • "...Сянката ми нов живот живее
    някъде, свободна да се губи.
    Тази есен може да успее
    двойника си с нещо да учуди..."
    Харесах!...
  • Есенна соната...
    Защо не? 🙂
  • Носталгична 🌒!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...