5.03.2011 г., 14:31

Своенравна

926 0 0

Своенравна

 

Не ме учи как да живея!

Сама избирам –

да вървя, или да спра,

какво да съхраня,

или какво да скъсам на парчета...

И заради мен –

навсякъде

носа недей си пъха...

Приемай ме такава,

каквато съм самата...

Не се опитвай

да ме прекрояваш

и учиш,

че има мрак и светлина...

Опитай се да разбереш едно:

- Аз жива съм

и свойто крехко щастие

ще пазя,

а грешките си

пак сама ще си поправям... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....