RainaVakova
413 2666
15.11.2018 г., 8:58 ч.

Своя църква 

  Поезия » Любовна
584 7 11

В картинките на броя не лича.
Сама изчетох себе си до втръсване.
Повтарям си се. Може би горча,
и няма начин да не си омръзна.
Но винаги си нося за из път
цитати и за идване, и тръгване,
от спомени, в които ме гълчат,
навярно и на другите омръзнала.
Привиждам им се. На беснеещ кон,
препускайки как думите захвърлям,
пресичайки невинния закон
с мотива да избягам в своя църква.
Камбаните ме дърпат до ръба 
на черното и бялото. Политат 
от куполите хиляди писма,
написани с издъхваща молитва.
Но някой вдига своята ръка,
за поздрав ли, или да ме възпира?
В червена книга вписвам на мига
това, което стигнала - не стигам.
Прелитам и се нося в унес пуст,
присъдата все още не познала.
(Мотивите ми имат райски вкус.)
Ще влезне в сила, но не съм признала - 
дали се хвърлям гола в пепелта,
сама ли гоня парещо изплъзване?
Знай, трябват двама и за лудостта,
един ли е - е просто луд за връзване.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това ми хареса. Един поетичен шедьовър
  • Не ми е скучно с вас! Винаги гледната ви точка и усещанията ви ме изненадват приятно! Този обмен на емоции е много ценен!
  • Ако я няма лудостта в света
    ще са безцветни всички етикети.
    И докато мечтаем за крила
    ще си навиваме на китките въжето.

    Аплодирам с възхищение!
  • Потопи ме във вихър от усещания, завладяващи картини и образи. Наслаждавам се на таланта ти.
  • Без съпричастие лудостта е скучна...
    Хайде заедно, че поне да е весело!
  • Изпращам по една усмивка на всеки, който изгуби време да ме чете и по една прегръдка на всеки, който отдели време за добра дума...
    Бъдете вдъхновени!
  • Задълбочено изследване на поетичната, любовна и духовна лудост - нещото, без което не сме живи!
  • Знай, трябват двама и за лудостта,
    един ли е - е просто луд за връзване.
  • Възхитителен финал, умело подготвен от предшестващи разсъждения и самопризнания на Лирическата. Не живее ли всеки един от нас "с мотива да избяга(м) в своя църква, (където) камбаните (ме) дърпат до ръба на черното и бялото"?! Наслади ме на поезия, Райна!
  • "Знай, трябват двама и за лудостта,
    един ли е - е просто луд за връзване."!!!
  • "...В червена книга вписвам на мига
    това, което стигнала - не стигам..."
    "...Знай, трябват двама и за лудостта,
    един ли е - е просто луд за връзване..."
    Би трябвало да копирам всичко, защото страшно много ми хареса, но просто акцентирам на два момента, които ме впечатлиха и останаха в съзнанието ми. Дълбок респект към перото ти, Райне!
Предложения
: ??:??