29.01.2012 г., 17:51

Свят

948 0 1

В изчезващ свят си избрах
грешната роля
На измислен герой
влизам в старата кожа
и усмихвам се глупаво
правя празник от всяка неволя
привлечен от лудостта
като последно лекарство
лутам се - самотен цар
без корона и без царство
Отвън празен безличен
в душата цял свят
оцветен с нежни багри
прекрасен безмерно фееричен
и всяка лъжа там е ненужна
нестандартни идеи
преоткрити възгледи и
забранени чувства...
А навън животът тече главоломно
удря кални шамари
на омърлушени хора
В стаята малко момче
разхвърля листа мисли... коси
скрит под тях мечтае на воля

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...