29.01.2012 г., 17:51

Свят

954 0 1

В изчезващ свят си избрах
грешната роля
На измислен герой
влизам в старата кожа
и усмихвам се глупаво
правя празник от всяка неволя
привлечен от лудостта
като последно лекарство
лутам се - самотен цар
без корона и без царство
Отвън празен безличен
в душата цял свят
оцветен с нежни багри
прекрасен безмерно фееричен
и всяка лъжа там е ненужна
нестандартни идеи
преоткрити възгледи и
забранени чувства...
А навън животът тече главоломно
удря кални шамари
на омърлушени хора
В стаята малко момче
разхвърля листа мисли... коси
скрит под тях мечтае на воля

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...