В изчезващ свят си избрах
грешната роля
На измислен герой
влизам в старата кожа
и усмихвам се глупаво
правя празник от всяка неволя
привлечен от лудостта
като последно лекарство
лутам се - самотен цар
без корона и без царство
Отвън празен безличен
в душата цял свят
оцветен с нежни багри
прекрасен безмерно фееричен
и всяка лъжа там е ненужна
нестандартни идеи
преоткрити възгледи и
забранени чувства...
А навън животът тече главоломно
удря кални шамари
на омърлушени хора
В стаята малко момче
разхвърля листа мисли... коси
скрит под тях мечтае на воля