Нарисувай картина с мене,
красива картина от мечти.
Ела, без миг суетене.
Хайде, ела и тук приседни!
Затвори очи и със сърце помисли,
къде искаш ти да попаднеш?
Сред поляни цветни и гъсти гори,
или на връх планината да кацнеш?
Хайде, затвори тези мили очи,
дай воля на твойта фантазия
и пренеси се в свят на мечти.
Нека заедно създадем нашта поезия!
Ето пред очите ми пламък на огън
блещука в огнището пепелносиво.
В ръка ти нося чашата с бърбън
и те гледам срамежливо-свенливо.
До тебе сядам с усмивка
и щом ти си до мен,
аз просто си мисля: „Каква съм щастливка
да живея с теб ден подир ден!”
В душата си имаш доблест голяма.
От очите ти сила и гордост струи.
Но изчезват те като в огъня слама,
когато погледнеш в мойте очи!
Хайде, твой ред е сега.
Затвори очи! Ще бъде забавно!
Кажи какво е стаено в твойта душа?
За какво копнее сърцето ти славно?
В нов свят навлизаш, затворил очи.
В главата ти хиляди мисли летят.
„Колко е хубаво в тоз Свят на мечти
фантазиите си с теб да мога да деля!
Мила, виждам твойто лице
и сенките, падащи върху него от огън.
И докосвам го с уморени ръце.
И целувам те силно, колкото мога.
И в тишината на камината сгушени,
с теб в едно ще се слеем.
Ще се отдадем на страстите чувствени.
Ще почувстваме, че отново живеем!
И когато слънчевите лъчи озарят
все още спящото ти нежно лице,
моите устни до твоите ще спрат.
И тихо ще шепнат: „Открадна ти мойто сърце!”
Ето, виждаш ли, лесно е, мили,
да навлезеш в свят на мечти,
където фантазията сърцето ти гали
и действителността я няма. Нали?
Където можем всичко да бъдем
без дори грам притеснение
и няма как в стени да се блъснем,
стените голи на нашто ежедневие.
Тук ще бъдем само ний двамата,
далеч от хорските груби сплетни.
Със радост ще преглътнем „измамата”,
докато пребиваваме в този свят на мечти!
© Теодора Всички права запазени