Нарисувай картина с мене,

красива картина от мечти.

Ела, без миг суетене.

Хайде, ела и тук приседни!

Затвори очи и със сърце помисли,

къде искаш ти да попаднеш?

Сред поляни цветни и гъсти гори,

или на връх планината да кацнеш?

Хайде, затвори тези мили очи,

дай воля на твойта фантазия

и пренеси се в свят на мечти.

Нека заедно създадем нашта поезия!

Ето пред очите ми пламък на огън

блещука в огнището пепелносиво.

В ръка ти  нося чашата с бърбън

и те гледам срамежливо-свенливо.

До тебе сядам с усмивка

и щом ти си до мен,

аз просто си  мисля: „Каква съм щастливка

да живея с теб ден подир ден!”

В душата си имаш доблест голяма.

От очите ти сила и гордост струи.

Но изчезват те като в огъня слама,

когато погледнеш в мойте очи!

Хайде, твой ред е сега.

Затвори очи! Ще бъде забавно!

Кажи какво е стаено  в твойта душа?

За какво копнее сърцето ти славно?

В нов свят навлизаш,  затворил очи.

В главата ти хиляди мисли летят.

„Колко е хубаво в тоз Свят на мечти

фантазиите си с теб  да мога да деля!

Мила, виждам твойто лице

и сенките, падащи върху него от огън.

И докосвам го с уморени ръце.

И целувам те силно, колкото мога.

И в тишината на камината сгушени,

с теб в едно ще се слеем.

Ще се отдадем на страстите чувствени.

Ще почувстваме, че отново живеем!

И когато слънчевите лъчи озарят

все още спящото ти нежно лице,

моите устни до твоите ще спрат.

И тихо ще шепнат: „Открадна ти мойто сърце!”

Ето, виждаш ли, лесно е, мили,

да навлезеш в свят на мечти,

където фантазията сърцето ти гали

и действителността я няма. Нали?

Където можем всичко да бъдем

без  дори грам притеснение

и няма как в стени да се блъснем,

стените голи на нашто ежедневие.

Тук ще бъдем само ний двамата,

далеч от хорските груби сплетни.

Със радост ще преглътнем „измамата”,

докато пребиваваме в този свят на мечти!