9.06.2021 г., 18:57

Свят на усещания

1.4K 8 29

Усетих как ухаеш

и силното ти рамо ме притисна.

Поиска нежно да узнаеш,

че топлината в устните е истина.

Миглите преплетени,

криле на пеперудени мечтания.

Силите отне ми,

събуди толкова желания.

На части ме изпиваш

и тръпки хиляди разпръсна.

С ръка ме проектираш,

усещам топлите ти пръсти…

Усещам всичко в теб

и допирът ти нежен ме изгаря.

Поиска само мен

и свят, единствено за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво 🌹
    Поздравявам те 🌹
  • Иржи, благодаря ти, от сърце!💖Не мога да ти се сърдя, няма за какво да ти се сърдя, аз самата не успявам и пропускам много хубави неща тук в сайта! Поне на мен не ми е във възможностите да прочета и коментирам всичко, което ми е харесало, поради простата причина - Време! Благодаря ти, още веднъж!
    Доче и на теб благодаря, за милите думи! 💖
  • Много обично, изпълнено с нежност и желание! Дарява душата с усещане за вечност!
  • Скитиии, колко си права, ами аз доста съм те "подминавала"!...Имаш право и да ми се поразсърдиш...Сега е много продуктивен твоя период! Е, не час по час, но доста често пускаш стих и аз още не съм смогнала предишния да намеря, той дошъл следващия. Когато ги "уловя" много им се радвам, но ако го оставя за утре и той ми изчезва от полезрението...Поразгледах страницата и ме досрамя. Сега ще се върна малко назад, а знаеш, че не отбелязвам мнението си с една дума. "Свят за двама"- така е при влюбените- светът изчезва, остават те самите и щастието им...Много чувствено и ясно казано, харесвам такива, които да не гадая какво си искала да кажеш! Адмирации, Скити!
  • Блу, блгодаря ти, за толкова милите думи

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...