Свят в едно портмоне
Дъщеря ми се научи да смята.
Колко жалко!
Три плюс четири - седем,
осем плюс пет - тринайсет,
както всички хора и тя ще пресмята
какво ще ù трябва в живота.
На всяко дърво ще брои листата
и на небето звездите,
и колко ябълки е изяла,
и колко пари ще ù трябват
да си купи обувки...
А тя не искаше – не е виновна.
Не искаше да се учи да смята.
Овцете си бяха овце – и толкова –
броят им не зависеше от броенето.
И зрънца трябваше да има толкова,
колкото да изкълват кокошките,
а хлябът да стига и за гълъбите.
Не беше съгласна да е сама вкъщи,
а с много деца да играе
и хлябът, и бонбоните с тях да разделя,
без да ги брои и превръща в пари.
Но ние - възрастните, я научихме.
И светът стана малък за нея –
свят в едно портмоне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени
