Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
26.06.2010 г., 21:02 ч.

Свят в едно портмоне 

  Поезия » Друга
475 0 5

 

Дъщеря ми се научи да смята.

Колко жалко!

Три плюс четири - седем,

осем плюс пет - тринайсет,

както всички хора и тя ще пресмята

какво ще ù трябва в живота.

На всяко дърво ще брои листата

и на небето звездите,

и колко ябълки е изяла,

и колко пари ще ù трябват

да си купи обувки...

А тя не искаше – не е виновна.

Не искаше да се учи да смята.

Овцете си бяха овце – и толкова –

броят им не зависеше от броенето.

И зрънца трябваше да има толкова,

колкото да изкълват кокошките,

а хлябът да стига и за гълъбите.

Не беше съгласна да е сама вкъщи,

а с много деца да играе

и хлябът, и бонбоните с тях да разделя,

без да ги брои и превръща в пари.

Но ние - възрастните, я научихме.

И светът стана малък за нея –

свят в едно портмоне.

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??