Свърши!
Свърши!
Това ли бе?
Не мисля!
Аз все още обичам,
желая...
И моля се -
живота да осмисля...
Защо ли?
Какво ли е края?
Още помня,
че ти се зарече
във вярност,
пред Бог и роднини,
и после пред мен
се закле, че
и нежност,
и радост ще има!
Но моята младост
обрече
до теб да живее
и дава
Любов,
а всичко отрече
на пук -
за семейна слава...
И мислите нагло
завзе ми,
и моето детско
съзнание...
Защо ли?
От как ти отне ги -
всичко...
е само страдание!
А времето странно разми
и клетви,
и нежни признания
О, Боже!!!
Това ли дари -
самота
и горчиви ридания?...
Съдбата
пак ли е виновна,
че всичко
времето отвява
или горките ние
и греховните
не знаем
Любовта
как се спасява?
26.11.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
