8.07.2019 г., 18:53

Свързани

861 5 8

Ти си ми чашката. Аз съм чинийката.

Похлупакът съм аз, ти – към него съдинка.

Аз съм иглата. Ти си конецът.

Ти лист хартия си. Аз пък – писецът.

 

Ти си ми Принцът. Аз съм Лисицата.

Аз съм солта – ти си солницата.

Аз съм цигулка. Ти си лъкът.

Слънце си, раждащ дъгата, а аз съм дъждът.

 

Ти си дървото – аз съм му сянка.

Аз съм сънят, по време на твоята дрямка.

Аз съм брегът – ти си морето.

Ти си ми пулсът, с който живее сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...