8.07.2019 г., 18:53

Свързани

866 5 8

Ти си ми чашката. Аз съм чинийката.

Похлупакът съм аз, ти – към него съдинка.

Аз съм иглата. Ти си конецът.

Ти лист хартия си. Аз пък – писецът.

 

Ти си ми Принцът. Аз съм Лисицата.

Аз съм солта – ти си солницата.

Аз съм цигулка. Ти си лъкът.

Слънце си, раждащ дъгата, а аз съм дъждът.

 

Ти си дървото – аз съм му сянка.

Аз съм сънят, по време на твоята дрямка.

Аз съм брегът – ти си морето.

Ти си ми пулсът, с който живее сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...