Ти си ми чашката. Аз съм чинийката.
Похлупакът съм аз, ти – към него съдинка.
Аз съм иглата. Ти си конецът.
Ти лист хартия си. Аз пък – писецът.
Ти си ми Принцът. Аз съм Лисицата.
Аз съм солта – ти си солницата.
Аз съм цигулка. Ти си лъкът.
Слънце си, раждащ дъгата, а аз съм дъждът.
Ти си дървото – аз съм му сянка.
Аз съм сънят, по време на твоята дрямка.
Аз съм брегът – ти си морето.
Ти си ми пулсът, с който живее сърцето ми.
© Ирен All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!!!