Сякаш
Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне:
"Целувай я,
грижи се,
душата и така ти лепне!"
И облаците се усмихват,
заедно със слънцето в тая утрин свята,
и бреговете някак си притихват,
пред същността ти тъй крилата...
И чудя се, още ли сънувам?!
Не зная, но се наслаждавам!
Знаем се от скоро,
а сякаш си ми толкова позната!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени