30.07.2024 г., 9:10 ч.

Сякаш 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
152 4 0

 

Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...

 

Пясъкът пък сякаш шепне:
"Целувай я, 
грижи се,
душата и така ти лепне!"

 

И облаците се усмихват,
заедно със слънцето в тая утрин свята,
и бреговете някак си притихват,
пред същността ти тъй крилата...

 

И чудя се, още ли сънувам?!
Не зная, но се наслаждавам!
Знаем се от скоро,
а сякаш си ми толкова позната!

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??