Сякаш

Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...

Пясъкът пък сякаш шепне:
"Целувай я, 
грижи се,
душата и така ти лепне!"

И облаците се усмихват,
заедно със слънцето в тая утрин свята,
и бреговете някак си притихват,
пред същността ти тъй крилата...

И чудя се, още ли сънувам?!
Не зная, но се наслаждавам!
Знаем се от скоро,
а сякаш си ми толкова позната!