Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне:
"Целувай я,
грижи се,
душата и така ти лепне!"
И облаците се усмихват,
заедно със слънцето в тая утрин свята,
и бреговете някак си притихват,
пред същността ти тъй крилата...
И чудя се, още ли сънувам?!
Не зная, но се наслаждавам!
Знаем се от скоро,
а сякаш си ми толкова позната!
© Добромир Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
