18.04.2008 г., 7:45

Сякаш

679 0 5
 

Сякаш всички пътища

свършват в мен,

но от мен никакъв път

не започва. Защо ли?

 

Сякаш безброй очи

са впити в мен,

а моите са слепи,

не виждат нощта,

нито новия ден. Защо ли?

 

Сякаш всички звезди

са само нощни лампи

щом през деня

са невидими. Така ли?

 

Сякаш аз съм

една малка звезда,

толкова малка, че остава невидима

дори в най-тъмната нощ...

Тъмнината боли. 

Защо ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...