Сякаш всички пътища
свършват в мен,
но от мен никакъв път
не започва. Защо ли?
Сякаш безброй очи
са впити в мен,
а моите са слепи,
не виждат нощта,
нито новия ден. Защо ли?
Сякаш всички звезди
са само нощни лампи
щом през деня
са невидими. Така ли?
Сякаш аз съм
една малка звезда,
толкова малка, че остава невидима
дори в най-тъмната нощ...
Тъмнината боли.
Защо ли?
© Анна Попова Всички права запазени
Слънчев поздрав за теб, Анна!