Apr 18, 2008, 7:45 AM

Сякаш

  Poetry » Other
678 0 5
 

Сякаш всички пътища

свършват в мен,

но от мен никакъв път

не започва. Защо ли?

 

Сякаш безброй очи

са впити в мен,

а моите са слепи,

не виждат нощта,

нито новия ден. Защо ли?

 

Сякаш всички звезди

са само нощни лампи

щом през деня

са невидими. Така ли?

 

Сякаш аз съм

една малка звезда,

толкова малка, че остава невидима

дори в най-тъмната нощ...

Тъмнината боли. 

Защо ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...