Сякаш гръмотевица ме трясна
СЯКАШ ГРЪМОТЕВИЦА МЕ ТРЯСНА
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарският самум.
Ти дойде при мен – така прекрасна! –
че по теб изгубих ум – и дум.
Ветролейна бялата си рокля.
Тихо рейна снопчето коси.
Казах си, щом в миг до мен се кротна:
– Боже мили, слез – и ме спаси!
Гледах полетялата ти блузка.
Кроткият пред мен момински свян.
И табун коне в мен запрепуска!
И взривих се като стар вулкан.
Луднал самодив сред самодиви,
питах се по цели нощи! – сам,
как ви прави толкова красиви
Господ Бог? – наистина не знам.
И – нали Поет съм си нескромен,
посветих ти стихче с тих курсив.
Ти – Жената в моя сън и спомен,
за която аз съм още жив!
22 юлий 2023 г.
гр. София, 10, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
