СЯКАШ ГРЪМОТЕВИЦА МЕ ТРЯСНА
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарският самум.
Ти дойде при мен – така прекрасна! –
че по теб изгубих ум – и дум.
Ветролейна бялата си рокля.
Тихо рейна снопчето коси.
Казах си, щом в миг до мен се кротна:
– Боже мили, слез – и ме спаси!
Гледах полетялата ти блузка.
Кроткият пред мен момински свян.
И табун коне в мен запрепуска! ...